ognevi

1 Предмет на логиката
Класическото определение на лигиката, което отчасти води началото си от Аростител,е: наука за формите на мисленето. Самият аристотел обаче свързва предмета на логиката с доказателството.според него то осначава силогизъм и то най-цялостно и същностно показва естесвото и функциите на нашето мислене.Идеята за доказателството е историческата връзка, около която могат да се обединят постиженията на логиците.
Да сеправи доказателсво значи да се решава проблем..Точно за това всяка наша мисъл е решаване на проблем.
В педмета на логиката е изведен проблемът за правилата(схемите) на разсъждения, довеждащи до вярното решение и истинския извод.Каквато и да бъде последователността на изреченията, структурата и елементите на зависимостта са едни:
1. изречение-правило
2. частно-констативно изр.
3. изречение-извод
За да се появи обаче изр. Извод, между изречението правило и частното-костативно изр. Трябва да има връзка чрез обща дума, наричана мадиатор. Устанивяваме изреченията-правила, намираме думите медиатори м/у констативните изр. и изр.-правила, и правим изводи. Това е процес, съставен , от поредица мисловни актове. Рзасъждението, което е крайна редица от твъдения, в които имаме основания-изр.-правило и частно изр,-както и дума медиатор, даващи логическото ни право за произнасяне на ново-трето изр. се нарича умозключениеНамирането на правило , както и намирането на общия термин, който ще подведе конкретния
Случай под правилото, е същността на обоснованото логоческо мислене.Подвеждането на конкретния случай под общо правило чрез общ термин може да се нарече доказателсво.



















2ПОНЯТИЕТО
Формирането на понятие озн. да се открие същността, която под формата на признак е образец-правило за разпознаване, идетификация и класообразуване.Възприятието и представата остават при еденичните нещ, те са сетивни образи на конкретни неща. Понятието е също образ-идея на съществения и отлечителен признак, който удържаме в мисленето като инвариянт за сравнявне и съпоставка на наблюдаваните неща дали го притежават или не.Мдерната логика предпочита да вижда в понятието вид правило за идентификация и класообеазуване на предмети, това, което е видял и Платон, откривателят на идеите.Основните функции на понятието са да разпознава и отличава, да идентифифицира и класообразува.Изгражданото понятие за даден вид явления е въвеждане на правило как да бъдат разпознати и идентифицирани сред всички останали предмети.Чрез пон. Човек трябва да постигне точна и ясна представа каква е същността на даден предмет, явление.Но природата на нещата се проявяева в различни св-ва и отнош-я, които в логиката се нар. –признаци.Те биват съществени и несъществени.Същ. са тези, без които нещата не могат да съществуват, няма да бъдат това което са винаги.всички дтуги са несъществени.Те биват още отлечителни и неотличителни. Отличителни са тези, които принадлежат само на дадения вид явления, докато неотл. Принадлежат на повече от едим клас или част от елементите на класа..Понятието е мисловен образец на съществен и отлечителен признак с функции на правило по решаване на проблема з аразпознаване и отличаване, идентификация и класообразуване на явления в света вън и вътре в човека.Понятията трябва да бъдат точни и ясни т.е. техния обем и съдържание.Съдържанието на понятието е съкупност от признаците на предметите.Важно е от съвкупността от пеизнаци да се отделят тези от тях, чрез които може да се гарантира осъществяване на ф-иите.Родовият признак показва принадлежността на дад. Предмет към класа предмети, а видовото отличие е този признак, който го отличава от другите предм. В рамките на дад. клас.Обем на понятието-съвкупността от всички обекти, които влизат в него..Закон за обратнотио отношение-колкото е по-голям обемът на 1 понятие, толкова по-малко е неговото съдържние.ВИДОВЕ ПОНЯТИЯ:делят се по обем и по съдържание. По ОБЕМ биват единични, общи и с нулев обем..Единични са тези които включват в обема си един-единствен предмет.С нулев обем са които не съдърж. нито един предмет.Общи са в чиито обем има повече от 1предмет.Към общите се причисляват и т.нар. категории-причина, следствие, св-во, отношение и др.Родствено на видовте понятия по обем е понятието”клас”-съвкупност от обекти, обединени по общ признак.Класовете могат да бъдат:крайни, базкрайни, пусти класове и универсални калсове.По СЪДЪРЖАНИЕ пон. Биват:комкретни и абстрактниВ .Конкретните са изразени един или група предмети.Абстрактни –изразен признак на предмет.Понятията могат да бъдат сравними и несравними.НЕсравними са които нямат връзка,всички др. са сравними.По обем сравнимите понятия са:съвместими и несъвместими.СЪвмвстимите-обемите им частично или напълно съвпадат.Несъвместимите-обемите не съвпадат.СЪВМВСТИМИТЕ пон. се делят на Тъждествени –обемите им напълно съвпадат, но имат рзалично съдържание.Кръстни-обемите се пресичат, частично съвпадат.Подчинени-обемът а 1то пон. изцяло се включва в обема на другото, но не го изчерпва.НЕСЪВМВСТИМИТЕ биват:Съподчинени-обемиите влизат в общпто, подово понятие, но нямат общ елемент.Противни-видове на 1 род покриват максималната противоположност на видовете признаци на рода..Противоречиви-видове пон. на 1 род, при които видовият признак на 1 род се отрича изцяло от обема на другото пон.
Операцията по разкриване на отличителния и съществен признак от съдърж. на пон. се нарича ОПРЕДЕЛЕНИЕ.То наи-често има вид на равенство-отляво е понятието, което трябва да бъде определено нар. sе ОПРЕДЕЛЯЕМО-Dfd, отдясно-пон., чрез, което се определя нар . се ОПРЕДЕЛЯЩО-Dfn
Dfd=DfnЕдно понятие не се определя от друго, а от две или пповече понятия.Определенията биват:ЕЛЕМЕНТАРНИ-не разкриват в необходимата яснота и строгост съществения и отличителен признакИзползват се в ежедневната езикова практика.някои примери:Оределение чрез пример, Сравнението, Аналогията. СЪЩИНСКИ.определия-биват –Реални-определя оновя, за което сее мисли.Номиналните-определя се значението на думит, те се отнасятдо езиковите изрази.КОНВЕНЦИОНАЛНО опр.-използва се по повод временно договаряне значението на дадена дума главно в научните области.
Изисквания и превила към определението:
1 Не трябва да бъде прориворечиво
2 Не трябва да бъде кръгово(тавтология)
3 Трябва да е съразмерно, да е изпълнено условието за повенство на обемите м/у определящото и определяемото пон.
4 Опр. по възможност не трябва да бъдат отрицателни
ДЕЛЕНИЕТО е правило по разкриване обема на понятието.При всяко правилно деление различаваме:-Делимо пон., Членове на деленето, Основа на деленето ПРАВИЛА НА ДЕЛЕНЕТО:
1.Не трябва да се извършва въз основа на един и същ признак
2 Трябва да бъде съразмерно
3 Видовете понятия ртвбва да се изключват едно друго
4. Не трвбва да е скокообразно , последователно
5 Основата на деленето трябва де е същ. Признак.
ВИДОВЕ ДЕЛЕНИЯ:Дихотомно-членовете на делимото пон. са два вида пон., Трихотомно-три вида пон., Политомно-повече от три
Класификацията е вид деление на пон. въз основа на съществен перизнак.




СЪЖДЕНИЕТО
Съждението е мисъл по решаване на проблем по свързване или отделяне на две и повече понятия въз основа на правилата за истинност. Всяко съждение е разрешен проблем от съдърж.на пон. Всеки проблем е неяснота по съдържанието относно свъзване или отделяне на понятия.Вс. повествователни изр. са съждения.Понятието ,на което приписваме или отричаме признака се нар.СуБЕКТ-S,а понятието което приписваме като признак-ПРЕДИКАТ-P,Структурата на съждението е субектно-пердикантна S-P.Връзката м/у субекта и педикката се нар. КОПУЛА.Субектът има ВИНАГИ ПО-ГОЛЯМО СЪДЪРЖ. от педиката. Обемът на педиката обаче е по-голям или най-малко равен на обема на субекта.
ВИДОВЕ СЪЖД.-Прости (не са съставени от други съжд.)Сложни(съставени са най-малко от две съжд.)
Видиве прости:
1 Съжд. За необходимост
2 Съжд. За възможност
3 Съжд. За действителност
Според Аристотел съжд. Биват:утвърдителни и отрицателни, общи и частни, както и неопределени
Съвременна класиф:общи и частни а вместо неопределени-единични
Според Кант; аналитични и синтетични. Аналитичните съжд, са винаги верни, синтетичните-понякога верни
Съжд. Могат да бъдат още:
1 съжд, за факт
2 съжд. За оценка
Според Витгещай
1 смислени
2 безмислени




УМОЗАКЛЮЧЕНИЕ
Умозаключението е схема за трансформация и за съчетаване на съждения.Светът на умозключенията е изграден от трансформация или комбинация на изказвания, при което да получим нови изказвания.В структурата на умозакл. трябва да различаваме;
1Предпоставки
2 Извод
3 Правила
ВИДОВЕ умозакл.
НЕПОСРЕДСТВЕНИ
-при тях изводъ се прави на базата на една-еднинствена предпоставка.Изходните предпоставки магат да бъдат 4 вида съжд.
1 общоутрърдителни
2 общоотрицателни
3 частичноутвърдителни
4 частичноотрицателни
ОПОСРЕДСТВЕНИ-те имат две или повече предпоставки
Според х-ра на извода биват
1с вероятностен извод
2 с неоходим извод
Според валиднистта на извода умоозк. Биват с винаги верен извод и с понякога верен извод.
Делят се още на
1 Индуктивни(изводът е с по-общ х-р от този на предпоставките)
2 Традуктивни(иаводът е от същата степен на общност спрямо предпоставките)умозкл. За сходство, подобие, аналогия, равенство
3. Дсдуктивни(изводът е с по-частен х-р от предпоставките)той винаги е с необходим х-р
Дедукцията е сининим за лигочност и на проблемите на нейното разработване логиците са посветили най-много усулия и са получили най-добри логически резултати.Изграждането на логогиката като наука е в пряка връзка с разработването на дедукцията.Дедуктивното умозкл. е преход от общо към по-частично изказване.
ДЕДУКЦИЯТА може да се определи като извеждане на ново изказване по чисто логически път от доказани преди това изказвания.При дедукцията изводът задължително се променя, а правилата задълж. се прилагат
СИЛОГИЗЪМ
Той е дедуктивно умозаключение с две предпоставки и едно заключениевсеки правилен силогозъм се състои от 3 съждения
1 това, което съдържа общия сличай се нар. голяма предпоставка
2 което съдържа частния случай-малка предпоставка
3 което е извод на двете предпоставки-заключение. В трите съждения на силогизма има 3 термина
1 среден термин-Мтой е общиет кмпонент
2 голям термин-в гол предпоставка
3 малък термин-в малка предпост.2 и 3 се нар крайни термини:
M-P
S-M
S-P
Спред Арстотел фигурите на силогизма се определят от мястото на средния термин в голямата и малката предпоставка, от това дали той е субект или педикат в тях
Смисълът и ф-иите на правилата е да удовлетворяват верността на аксиомата на силогизма..Тя има 2 форми
1 Валидното изобщо е валидно и в частност
2 Признакът на признака е признак на предмета. Правилата биват –ОБЩИ –спадат правилата за термините и за комбиниране на изказванията.:
1 От утвърдителни предпоставки изводът трябва да е утвърсдителен
2 ако 1 от предпоставките е частно изказване, то изводът –и той частен
3 ако 1 от предпо.е отрицателно изказване,изводът-също отрицателен
4 от 2 частни и 2 отриц. Изказвания на може да се направи извод.Силогистиката на Аристотел съдържа метод за разпознаване кога е вярно или невярно всяко наше изказване, разлижимо на субект и предикат.Този вид за силогизма, с пропукане или премълчаване ня някои от елементите му се нар.ентимема или съкратен силогизъм


ЗАКОН ЗА ЛОГИЧЕСКАТА НЕПРОТИВОРЕЧИВОСТ
Негов откривател е Аристотел.-невъзможно е да утвърждаваме в нашите мисли и в същото време и в същото отношение да го отричаме, записва се
Не можем да утвърждаваме противоречиви мисли за един и същ субект в едно и също време и в едно и също отношение, но в различно време и различно отношение можем.няма противоречия и когато утвърждаваме различни предикати на един и същ субект.Законът за непротиворечието е валиден и за противните съждения S a P и So P, тъй като те не могат да бъдат еновременно истинни.Противоречие можем да имаме и в случаите, когато изводите противоречат на предпоставките.Наличието на противоречието в твърденията на една теория води до там, че всяко твърдение в нея може да се докаже и опровергае.Законът фиксира обективната определеност на нещата, тяхната разграниченост и несъвместимост..Тий изразява индивидуалнистта на нещата.




ЗАКОНЪТ ЗА ТЪЖДЕСТВОТО

Гласи:Всяко нещо е тъждествено на себе си

Законът ни задължава в п-са на мислене и общуване понятията, които използваме, да запазват своето съдържание и обем.Законът изразява качествената определеност на нещата.Независимо от промяната на много от качествата с течение на времето, съществените признаци на нещата остават постоянни.Качествените признаци изразяват същността и своеобразието.
Според Лайбниц-приемането на две неразличими неща означава че едно и също нещо има две имена
Според Витгенщайн-да се каже че две неща са равни по между си , значи , че те все пак са едно и също нещо, а да се каже че едно нещо е равно на себе си, значи да се кажи нещо очевидно.когато говорим за тъждество на два предмета, тряжва да имаме впредвид, че те са тъждествени в някои св-ва-напр. Обем, или пък, че просто сме се абстракхирали от спецеф. им определености.







ЗАКОН ЗА ИЗКЛЮЧЕНОТО ТРЕТО

Формулиран е от Аристотел и гласи:от две протовиречиви твърдения едното е необходимо истинно и се изключва възможността за трето истинно твърдение.Записва са “а” в дизюнкция с “не-а”Тясно свързани са законът за непротиворечието и за изключеното трето.Законът за изкл. Трето изразява невъзможността едно твърдение и неговото отрицание да бъдат едновременно неверни.В тоззи закон лежи предпоставката, че всяко св-во еазделя универсума на два класа премети-
1 тези които го притежават
2 тези, които не го притежават.Изклщючва се възможността да има трети, междинен клас.




ЗАКОН НА ЛАЙБНИЦ

Всяка мисъл, за да е вярна, трябва да е достатъчно обоснована.Значението на закона е по-скоро педагогическо.Той налага максимата да посочваме основанията на нашите изводи.Лайбниц е бил вдъхновен от вярата в разума, от разбирането за съществуване на строг причинен ред в нещата, като всяко нещо трябва да има пеичина, а всяка мисъл-основание



ИСТИНАТА КАТО ЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ

Логикта се занимава с природата на истината, а не с тази на неистината.Истината е излъчваната светлина на нашите мисли.Тя е св-во на мисли, които осветяват нещата такива, каквито са..В буквален смидъл истината е онова, коео е.В широк смисъл истина означ. онова, което съществува, което е дежствително или реално.
1 Отношение на съответствие на мислите към действителността или кореспондентна теория за истината-от Аристотел
2 Отношение на съответствие м/у самите мисли т.е. кохерентна теория за истината.Тази теория за истината отчита самостоятелната реалност на нашите мисли, че те са еди друг свят, различен от света на физическата реалност.
3 Съответствието на действителността спрямо нашите мисли.Не доколко нашите мисли съответстват на действ., - обратното-доколко действ. съответства на нашите мисли..Светът на постъпките трябва да е съобразен, да е в отношение на съответствие със света на правилата и законите.
4 Съотв. Е това м/у предметите от действителността.
От логическа гледна тояка е важно, че проблемът за истината е въпрос за критерии-правила на съответствие.
Можем да кажем:
1 Истината е наличието на отнош. На съответствие с тези правила.
2 Неистината е отсъствието на отношението на съответствие.
3 Грешката е неволна неистина
4 Лъжата е волна неистина
Укриването , непроизнасянето на истината е по-лошо от незнанието и.
Изреченията, които изразяват и гарантират човешкия х-р на съществуването ни,-тези изразяващи определения и правила за свободата, истината, доброто, справедливостта, трябва да винаги да са на върха на йерархията от класа на истинни изр.Твърдения, чрез които се утв. и възпроизвежда човешкото присъствие в света, твърденията, които специфицират човека като уникално присъствие и го различават от всички останали същества чрез живот в истината, свободата, доброто, справедливостта, са твърдения-ценности.
Всички истинни изр. са вече правила, с които трябва да се съобразяваме